Парвовироза | Колко време се лекува, симптоми и лечение
Кратък отговор: Парвовироза е силно заразно вирусно заболяване при кучетата, което уврежда червата и протича с отпадналост, липса на апетит, повръщане и диария (често с кръв) и бързо обезводняване. Най-застрашени са неваксинираните кученца между 6 седмици и 6 месеца. Няма лекарство срещу самия вирус, но при навременно поддържащо лечение във ветеринарна клиника повечето кучета оцеляват, а ваксинацията е най-сигурната защита.
Парвовирозата е силно заразно вирусно заболяване при кучетата, причинено от кучешкия парвовирус. Най-застрашени са неваксинираните или непълно ваксинираните кученца, затова навременната ваксинация на куче е най-добрата защита.
Ако имате нов домашен любимец, важно е да знаете за кучешкия парвовирус, как да предпазите домашния си любимец от заразяване и какво да направите, ако подозирате, че то може да се е заразило с вируса.
Прочетете статията от “VetClinics.bg“, за да се запознаете със същността на вируса и методите за превенция.
Как да помогнем на нашия любимец с парвовироза?
Поддържайте хидратация: Парвовирозата може да доведе до сериозна дехидратация поради честите повръщания и диария. Основното лечение са венозни течности във ветеринарна клиника. Давайте вода или електролитни разтвори у дома само ако ветеринарният лекар е указал това – при повръщане насилственото поене може да влоши състоянието.
Не се опитвайте на се лекувате сами: Не се опитвайте да давате лекарства или да го самолекувате. Лечението на парвовироза изисква професионални медицински наблюдения и терапия.
Спазвайте хигиенни мерки: По време на лечението и след него спазвайте стриктни хигиенни мерки. Измийте и дезинфекцирайте всички предмети и места, които са били в контакт с болното куче.
Подкрепете имунната система: Следвайте съветите на ветеринарния лекар за подпомагане на имунната система на кучето си с подходяща храна и добавки.
Колко време се лекува парвовироза?
Парвовирозата често може да бъде лекувана успешно, ако лечението започне навреме. Няма лекарство, което директно да унищожава вируса – лечението е поддържащо: венозни течности, лекарства срещу повръщането, антибиотици срещу вторични бактериални инфекции и ранно хранене. Според MSD Veterinary Manual кученцата, които преживеят първите 3–4 дни, обикновено се възстановяват напълно за около седмица, а при подходящо лечение оцеляват 70–90% от кучетата. След изписването кучето може да е отслабнало и да има нужда от щадяща диета и време, за да възстанови силите си – колко, ще прецени ветеринарният лекар.
Преболедувалото куче продължава да отделя вируса с изпражненията си известно време след оздравяването – според ветеринарния факултет на Cornell до около 2 седмици, затова дотогава го дръжте изолирано от други кучета. Преболедувалите кучета обикновено развиват дълготраен имунитет срещу парвовирус, но кога да продължи ваксинационната програма (и срещу другите болести), решава ветеринарният лекар.
Какво представлява парвовирозата?
Парвовирозата е силно заразен вирус, който причинява повръщане, диария, коремна болка и в много случаи смърт. Предава се при контакт със заразени изпражнения – пряко или чрез замърсени предмети, обувки, ръце и места. Вирусът е изключително устойчив: на закрито издържа поне 2 месеца, а навън, защитен от слънце и изсъхване – много месеци, вероятно и години. Непряко предаване може да възникне и ако човек, който е бил със заразено куче, гали или се радва на вашия домашен любимец.
Парвовирозата (известна още и като парвовирус) най-често се смята за стомашно-чревно заболяване, атакуващо стомаха и червата. Освен това този вирус има афинитет към бързо растящата тъкан, което е една от причините да се смята за много по-опасен при малките кученца. Може да засегне и други органи като сърцето и нервната система.
Кой може да се разболее от парвовироза?
Всяко куче, което не е ваксинирано, може да хване парвовирус, но кученцата на възраст между 6 седмици и 6 месеца са изложени на най-висок риск към това заболяване. Ваксината е много ефективна за предотвратяване на това състояние и затова трябва да се даде приоритет.
Докато вашето кученце не е напълно ваксинирано, то е податливо и не трябва да се социализира на открито.
Кучетата от всички възрасти могат да се заразят с парвовирус и всъщност по-възрастните кучета с добра имунна система могат да отделят вируса, но нямат симптоми. Така че за защита на вашите собствени и други кучета е важно кучетата от всички възрасти да бъдат ваксинирани.
Симптоми на парвовирозата при кучетата
Парвовирусът може да се задържи и да разболее кученцето много бързо, така че колкото по-скоро получите медицинска помощ, толкова по-добре. Симптомите на парвовирус включват:
- повръщане и диария, често с кръв (при част от кучетата диарията е без кръв);
- загуба на апетит;
- треска и летаргия;
- слабост;
- дехидратация;
- болки в корема.
Първите признаци обикновено са отпадналост, липса на апетит и температура, а до 1–2 дни след тях се появяват повръщане и диария. Симптомите най-често започват 5–7 дни след заразяването (възможно е от 2 до 14 дни).
Тези симптоми не са специфични и има други заболявания, които могат да ги причинят, но ако вашето кученце има някой от симптомите по-горе, обадете се на Вашия ветеринарен лекар.
Лечение на парвовироза
Ако кучето ви е диагностицирано с парвовирус, колкото по-скоро той или тя може да получи лечение, толкова по-добре. Ако не се лекува, парвовирозата почти винаги ще прогресира до много сериозно заболяване при малките кученцата. Без лечение перспективите са много по-мрачни, особено ако са били болни от няколко дни. За това получаването на медицинска помощ възможно най-бързо може да направи разликата между живота и смъртта.
Най-добри шансове за оцеляване има при болнично лечение с изолация и интензивни грижи. Когато хоспитализация не е възможна, ветеринарният лекар може да предложи амбулаторно лечение с ежедневни прегледи – то също може да бъде успешно, но изисква стриктно спазване на указанията.
Какво да направите, ако смятате, че кучето ви има парвовироза?
Обадете се на Вашия ветеринарен лекар (или служба за спешна помощ за животни, ако е извън работното време) и ги уведомете за симптомите на вашето куче. Те ще Ви посъветват за най-добрите възможности за диагностика и лечение.
Когато пристигнете при ветеринарите, е много важно да останете в колата с кучето си и да им се обадите, за да им уведомите, че сте там. Това е както за предотвратяване на разпространението на вируса, ако го имат, така и за предотвратяване на потенциално излагане на него. Ето няколко малки но много важни съвети за вашето куче.
Диагноза на парвовироза
Ветеринарният лекар поставя диагнозата по симптомите и с бърз антигенен тест от изпражненията (или PCR). В първите дни тестът може да е фалшиво отрицателен, а скоро след ваксинация – фалшиво положителен, затова резултатът се тълкува заедно с прегледа и кръвните изследвания. Ако подозирате парвовироза, обадете се предварително в клиниката, за да подготвят изолация.
Ваксинация срещу парвовироза при кученцата
Кученцата получават серия ваксини, като първата обикновено се поставя на 6–8 седмици, а следващите – през няколко седмици, докато кученцето навърши поне 16 седмици. След това се прави реимунизация след година и по-нататък по схема на ветеринарния лекар. Докато серията не е завършена, избягвайте места с много кучета и непознати кучета с неизвестен ваксинационен статус.
Дезинфекция: Повечето домакински препарати не унищожават парвовируса. Първо отстранете изпражненията и органичните остатъци, след това използвайте разреден белина (около 1:30 с вода) и я оставете да действа поне 10 минути. Кватернерните амониеви дезинфектанти не са надеждни срещу парвовирус.
Как да се предпазим от парвовирус
Превенцията е най-доброто лечение и ваксинацията срещу парвовирус е много ефективна за предотвратяване на заболяването. Превенцията в основата си се изразява при регулярното провеждане на профилактичен преглед при ветеринар.
Ако вашето куче или кученце не е напълно ваксинирано, свържете се с Вашия ветеринарен лекар днес и си уговорете час, за да започнете курс на лечение.
Кога веднага към ветеринар
- Повръщане или диария при кученце, особено ако не е напълно ваксинирано.
- Кръв в изпражненията или повръщаното.
- Кучето е отпаднало, не яде и не пие или не задържа вода.
- Признаци на обезводняване: сухи венци, хлътнали очи, студени лапи.
- Силна болка в корема, подут корем или колапс.
Не чакайте симптомите да отминат сами – потърсете ветеринарна клиника близо до вас.
Свързани статии
- Ваксинация на куче – защо е важна
- 5-те най-опасни кучешки болести
- Разстройство при кучета – причини и как да помогнем
- Бебе куче – грижа през първите месеци
Често задавани въпроси за парвовироза
Отпадналост, липса на апетит и температура, последвани до 1–2 дни от повръщане и диария, често с кръв. Обезводняването настъпва бързо, затова при тези признаци – особено при кученце – веднага потърсете ветеринар.
Острата фаза обикновено продължава няколко дни. Според MSD Veterinary Manual кученцата, които преживеят първите 3–4 дни, обикновено се възстановяват напълно за около седмица. Точната продължителност зависи от тежестта и от това колко рано е започнало лечението.
Да. При подходящо поддържащо лечение оцеляват 70–90% от кучетата, а най-добри са шансовете при болнично лечение. Без лечение повечето болни кученца не оцеляват.
Кучешкият парвовирус не заразява хората. Хората обаче могат да пренесат вируса с обувки, дрехи и ръце до други кучета. Котките имат собствен парвовирус (панлевкопения), затова питайте ветеринаря за риска при котки в същия дом.
На закрито поне 2 месеца, а навън, защитен от слънце и изсъхване – много месеци, вероятно и години. Почистете изпражненията и дезинфекцирайте с разреден белина, оставен да действа поне 10 минути.
Правилно е „парвовироза“ – от името на вируса (парвовирус). „Паровироза“ и „паравироза“ са често срещани грешни изписвания на същото заболяване.
Източници
- MSD Veterinary Manual – Canine Parvovirus
- Cornell University College of Veterinary Medicine – Parvovirus: transmission and treatment
За да предпазите четириногите си приятели, ние от Vetclinics.bg съветваме да посещавате редовно ветеринарен лекар, дори и за профилактичен преглед!
Прочетете още от Vetclinics.bg:
Човешките храни – вредни за нашите домашни любимци | част 1
