Белгийиски грифон

Тегло:

5.5

кг.

2.5

кг.

Размери:

см.

Живот:

год.

Корените на тази порода кучета водят началото си от Белгия, където малките кучета, подобни на териери, са били развъждани за лов и убиване на плъхове в конюшните.

Афенпинчерът е допринесъл за размера и жилавата структура на козината, а влиянието на той-шпаньола се проявява в големите, изразителни очи, заоблената глава и обърнатата долна челюст.

Нужда от внимание:

Средна

Интелигентност:

Ниска

Съвместно съжителство с деца:

Средно

Активност:

Средна

Време за разходки:

2 часа

Ниво на линеене на козината:

Средно

Темперамент на Белгийиски грифон:

Малка порода

Не е подходящо за хора с алергии

Ниско ниво на агресия

Податливи на обучение

Произход на Белгийиски грифон

Белгия

Тези малки кучета стават популярни като домашни любимци за благородници и работници. До 1883 г. белгийските развъдчици създават стандарт за породата- писмено описание на това как трябва да изглежда породата- и започват да ги представят на изложби. Мария Хенриета, кралица на Белгия и любителка на кучетата, се влюбва в малкия Белгийски грифон и започва да ги развъжда и популяризира в Европа и чужбина.

В началото на 90-те години на XIX в. в Англия се изнасят Белгийски грифони с груба и гладка козина. През 1898 г. породата е приета в английската племенна книга и са създадени клубове за нейното развитие. По същото време Белгийският грифон попада в САЩ. През 1900 г. Американския киноложки клуб официално признава породата.

Външен вид при Белгийиски грифон

Козина

Цветът на козината на Белгийския грифон може да бъде червеникава, черна смес от черно и червено-кафяво.

Тяло и глава

Интересен факт за тази порода кучета е, че въпреки малките си размери главата на Белгийския грифон е голяма.

Уши

Ушите са малки триъгълни, клепнали надолу или изправени нагоре, ако са копирани.

Опашка

Опашката на Белгийския грифон е дълга и вирната нагоре. В случаите, в които собствениците решат да я копират, тя е къса и е около 1/3 от стандартната ѝ дължина.

Характер и обучение при Белгийиски грифон

Характер

Представителите на Белгийския грифон са индивидуалисти. При тази порода темпераментите варират от общителни и активни до резервирани, граничещи с плахост.

Повечето от тях се намират някъде по средата на спектъра.
Представителите на тази порода кучета имат властен характер и ще управлява домакинството, когато му бъде позволено, но под тази твърда външност те са мекушави, обичат стопаните си и се нуждае от тяхното време и внимание.

Имайте в предвид, че Белгийски грифон, който се чувства пренебрегнат, ще прибегне до лошо поведение, за да привлече вниманието ви. Той не обича да остава сам вкъщи и ще намери начин да ви съобщи за недоволството си.

Обучение

Темпераментът на тези кучета не се формира във вакуум. Върху него оказват влияние редица фактори, включително наследственост, обучение и не на последно място социализация. Както всяко куче, Белгийските грифони се нуждаят от ранна социализация – излагане на различни хора, гледки, звуци и преживявания – когато са малки. Това помага да се гарантира, че кученцето ви ще израсне като всестранно развито куче.

Записването му на обучение за кучето е чудесно начало. Редовното канене на посетители и воденето му в оживени паркове, магазини, в които се допускат кучета, както и на спокойни разходки, за да се запознае със съседите, също ще му помогнат да усъвършенства социалните си умения.

Активност

Белгийските грифони имат много енергия и се нуждаят от редовни физическа активност, за да поддържат форма, но ще се справят и без двор, стига да се разхождат или да правят други упражнения всеки ден. Малкият им размер ги прави подходящи за всяко домакинство- както за къща с двор, така и за апартамент. И на двете места те могат да ви впечатлят с вродените си умения за лов на плъхове.

Грижи и отглеждане

За да поддържате козината им в чист вид, е добре да я разресвате всяка седмица с четка от естествен косъм, за да се отстранят мъртвите косми, и след това да се разресват с метален гребен със средни зъби.

Два пъти годишно те се нуждаят от специализирано груминг посещение.

След като разрешете вашия Белгийски грифон, проверявайте за рани, обриви или признаци на инфекция, като зачервяване, чувствителност или възпаление на кожата, ушите, носа, устата и очите, както и на краката.

Очите трябва да са чисти, без зачервяване или секрет. Внимателният седмичен преглед ще ви помогне да откриете потенциални здравословни проблеми рано.

Мийте зъбите им поне два или три пъти седмично, за да премахнете натрупания зъбен камък и бактериите, които се крият в него.

Подрязвайте ноктите веднъж или два пъти месечно, ако кучето ви не ги износва по естествен начин.

Хранене

Препоръчително дневно количество: 1/4 до 1/2 чаша висококачествена суха храна на ден, разделена на няколко приема.

Поддържайте добрата форма на вашия грифон, като измервате храната му и го храните два пъти дневно, вместо да оставяте храната навън през цялото време.

ЗДРАВЕН СТАТУС И ПРОБЛЕМИ

Белгийският грифон се отличава с отлично здраве. Някои проблеми обаче не са й чужди, основния от които е свързан с необичайна форма на лицето на животното. Най-често срещани заболявания, пред които са изправени представителите на тази порода са:

– стесняване на ноздрите;

– проблеми с очите (атрофия на ретината, катаракта);

– лакътна дисплазия;

– дислокация на чашата върху коляното; кожна алергия.

– хидроцефалия- Белгийският грифон, подобно на много други декоративни породи са податливи на този здравословен

проблем.