Акита ину

Тегло:

кг.

Размери:

см.

Живот:

год.

Според международната федерация по кинология, породата се класифицира като част от групата на „Шпицове и примитивни породи“.

Нужда от внимание:

Висока

Интелигентност:

Средна

Съвместно съжителство с деца:

Да

Активност:

Висока

Време за разходки:

2 часа

Ниво на линеене на козината:

Средно

Темперамент на Акита ину:

Голяма порода

Не е подходящо за хора с алергии

Средно ниво на агресия

Необходимост от обучение

Произход на Акита ину

Япония

Породата е известна като една от най-древните и е считана за символ на преданост.

„Акита“ е взаимствано от едноименната префектура в Япония. Докато „ину“ означава „куче“ на японски. През древността, Акитата е била порода, която е подходяща за отглеждане само от висшата класа.

Външен вид при Акита ину

Козина

Козината на тази порода е двуслойна. Подкосъмът е много гъст и пухкав, докато външният слой е по-дълъг, груб и студоустойчив.
Окраската им може да бъде едноцветна и многоцветна /тигрова или петниста/.

Тяло и глава

Тялото на представителите на породата е здраво и мускулесто. Главата им е масивна и здрава.

Уши

Ушите им са почти триъгълни, високо поставени и леко насочени напред.

Опашка

Опашката им е пухкава с дълъг косъм и извита към гърба.

Характер и обучение при Акита ину

Характер

Кучетата от породата са много горди и не обичат присъствието на други кучета. Това е и причинят, често да бъдат доста агресивни, за да защитят територията си.

Издръжлива е на студ и полярни условия. Крайниците им са издължени, за да се приспособят да преминават през дълбоки снегове.

Обучение

Обучението на представителите на породата е предизвикателство за стопаните. Но поради бойния им характер и внушителните им размери е наложително да се положат необходимите усилия от възможно най-ранна възраст.

Активност

Акитата се нуждае от висока физическа активност и продължителни разходки. Поради нейната активност, увереност и склонност към агресивно поведение е желателно да се разхожда на повод.

Грижи и отглеждане

Породата не е подходяща за отглеждане в апартамент или по-тесни пространства. При невъзможност е редно да получава необходимите активности, за да поддържа здравословното си състояние.

Козината им е много гъста и пада навсякъде, за това ежедневното разресване е изключително важно. Вземете под внимание всички необходими мерки, за да избегнете сплъстявания.

Предразположени са към стомашни проблеми, което предполага балансиран прием на храна, богата на хранителни вещества и минерали.

Както при повечето породи, взаимоотношенията на кучетата с деца трябва да се изградят и хармонизират. Редно е и от двете страни да има уважение, грижа и безопасна игра. Отношенията между тях се възпитават.

Ако търсите подходящи аксесоар, храна, груминг, хотел или ветеринарна клиника за Вашия домашен любимец, тогава може да посетите нашия сайт PetWorld.bg. В него ще откриете всичко необходимо за Вашия любимец.

ЗДРАВЕН СТАТУС И ПРОБЛЕМИ

1.Тазобедрена дисплазия

Дисплазията на тазобедрените стави е патология, която е често срещана при различни породи. Състоянието е причинено в следствие на неправилно формирани стави и се разглежда като унаследено или причинено след травма.

Според броя на засегнатите стави, дисплазията може да е едностранна или двустранна. Куцота, затруднения и болка при движение са част от симптоматиката. Заболелите животни, често имат проблеми с активността и пълноценния си начин на живот.

При ненавременни мерки се наблюдава развитие на патологията в артрит и други ставни проблеми.

2.Проблеми с очите

Породата е предразположена към очни заболявания. Забелязва се атрофия на ретината, проявена в ранните години на животното. Това състояние е предпоставка за възникване на усложнения по очните и кожата. Симптоми са опадане на козината и появяване на рани по кожата.

Други очни проблеми, с които се среща породата са катаракта и глаукома.

3. Кожни проблеми

Акитата е предразположена към различни кожни заболявания. Част от тях са автоимунни и водят до загуба на козина, лезии от вторични инфекции, плешиви петна и др. При наличие на някои симптоми е редно да се консултирате със специалист – Ветеринарен лекар.